ЕВРОПА ВОДИ ВОЙНА НА ДВА ФРОНТА
Дерк Ян ЕПИНК*
В Европа още веднъж се върнаха най-страшните дни. Старият континент е изправен пред война на два фронта, а това е най-неудобната позиция, която човек може да си показа. Питайте за този феномен германците, чиито предшественици попаднаха два пъти в тази бездна през предишния век.
На Източния фронт европейските страни се изправят против Русия, която нахлу в Украйна и сега задушава тази страна. На Южния фронт вероятността е не по-малко тревожна: усилва се непрекъснатият поток от незаконна имиграция, който последователно деформира от вътрешната страна политиката и културата на Европа.
Докато европейските водачи активизират сили, с цел да превъоръжат Европа и се оправят с Източния фронт, елементарните гласоподаватели чакат ефикасни дейности за прекъсване на потока от имигранти на Южния фронт. Избирателите желаят едно и го демонстрират на изборите, само че политическите елити се опасяват да работят, с цел да не бъдат жигосани като расисти.
Кой е прав в тази ситуация: политическите елити на Европа или народите на Еврора. Тревожна е и наклонността за икономическа застоялост. Зелената договорка планува климатично неутрална европейска стопанска система до 2050 година, само че тази възвишена цел към този момент е мираж. Цената на силата пораства, фирмите напущат Европа, а европейските жители губят работните си места поради деиндустриализацията на континента.
В същото време Германия е изправена пред политическа рецесия, а във Франция съдът преди малко реши да изключи Марин льо Пен от присъединяване в президентските избори през 2027 година На процедура Германия и Франция затъват в политическа неустойчивост.
Европа получи прокси война с съперник, разполагащ с 6500 нуклеарни бойни глави на изток, а по суша и през Средиземно море нахлуват незаконни имигранти. Те нападателно придвижват своята просвета и вяра и се стремят да ги внедрят в Европа.
Има съществено разминаване сред ръководещите елити и редовите гласоподаватели в Европейския съюз. Елитите дават приоритет на Източния фронт, влагат повече пари в защитата и желаят да основат пакет от 800 милиарда евро, в началото наименуван „ Превъоръжаване на Европа “.
Брюксел възнамерява заем от 150 милиарда евро на финансовите пазари, увеличавайки европейските лихви по дълга. Още по-тревожно е, че членовете на еврозоната ще получат изключение от Пакта за непоклатимост от 1,5% от Брутният вътрешен продукт, което ще им разреши да имат по-големи задължения.
Европейски Съюз се грижи за главната си цел - повече власт за Брюксел на повече равнища, за предпочитане на всички равнища. Веднага щом на хоризонта се появи рецесия, Европейската комисия незабавно претендира за „ шофьорското място “, без значение дали става дума за промените на климата, за КОВИД, за Украйна, като желае спомагателни средства.
Финландия, Полша и Балтийските страни разбираемо поддържат напъните на Европейски Съюз, защото са били под съветско ръководство в продължение на епохи. Балтийските страни безспорно биха били лесна плячка за съветския орел, в случай че не беше участието им в НАТО. Те дават приоритет на Източния фронт, тъй като съвсем не одобряват имигранти от Африка или Близкия изток. Полша и Унгария пък изрично отхвърлиха мюсюлманската имиграция и за тях този проблем е решен.
В Западна Европа е противоположното. Русия е надалеч и заради неправилния темперамент на съветската военна атака, заседнала в калта на източните елементи на Украйна, жителите на Западна Европа не чакат съветски офицер скоро да почука на вратата им. Това, от което се опасяват западноевропейците, е големият брой чужденци, които се скитат по улиците на огромните градове, което води до неустановеност, липса на жилища, понижени обществени помощи и по-скъпи медицински услуги. Казано напряко - поради имиграцията в Европа, изключително в Обединеното кралство, нараства систематичната беднотия.
За западноевропейците Южният фронт е по-голям от източната граница и по тази причина упорстват за завършек на незаконната имиграция. Днес на улиците виждаме културната капитулация на политическите елити, угаждащи на желанията на новодошлите и на склонността им да постановат културата си в страните, в които живеят. За тях Южният фронт се е преместил на прага им.
Британският министър председател Стармър се концентрира върху Украйна, с цел да отвлече вниманието от обществените безредици в английските градове. Френският президент Макрон дирижира правосъдната система, с цел да отстрани Марин льо Пен - най-обещаващия кандидат за френските президентски избори през 2027 година
Десните ще се активизират и ще показват Льо Пен като актуалната Жана д`Арк. Левицата ще усили още повече имигрантите, давайки им документи за идентичност и гарантирайки им правото на глас. Защото за левицата имигрантите са ключът към властта. Във Франция всичко е доста рисковано. Все отново тя е страната на революциите.
В Германия Фридрих Мерц завоюва парламентарните избори, само че съдбовно отстъпи по време на договарянията, тъй като бърза да сформира държавно управление под негово управление. Германците гласоподаваха за завой надясно, само че незабавно след вота Мерц избра левицата, за наслада на немските социалдемократи и Зелените.
Мерц жестоко подведе гласоподавателите си и губи рейтинг, до момента в който „ Алтернатива за Германия “ води в социологическите изследвания и е на път да стане най-голямата партия в страната. На процедура Мерц провокира страхотна неразбория в най-важната европейска страна.
Гражданите на трите най-големи страни в Западна Европа считат Южния фронт, който е на прага им, за доста по-опасен от Източния фронт, където не се виждат съветски генерали. Въпреки това, с цел да отвлекат вниманието от плашещите действителности на Южния фронт, западноевропейските водачи ще се съсредоточат върху Източния фронт.
Този парадокс няма да продължи дълго, тъй като жителите в Европа ще се разпалват.
* Нидерландски публицист и политик. Завършил е право, европейско право и интернационална политика в Амстердамския университет. През 1999 година е помощник на нидерландския еврокомисар Фриц Болкенщайн, а през 2004 година е в кабинета на естонския еврокомисар Сийм Калас
В Европа още веднъж се върнаха най-страшните дни. Старият континент е изправен пред война на два фронта, а това е най-неудобната позиция, която човек може да си показа. Питайте за този феномен германците, чиито предшественици попаднаха два пъти в тази бездна през предишния век.
На Източния фронт европейските страни се изправят против Русия, която нахлу в Украйна и сега задушава тази страна. На Южния фронт вероятността е не по-малко тревожна: усилва се непрекъснатият поток от незаконна имиграция, който последователно деформира от вътрешната страна политиката и културата на Европа.
Докато европейските водачи активизират сили, с цел да превъоръжат Европа и се оправят с Източния фронт, елементарните гласоподаватели чакат ефикасни дейности за прекъсване на потока от имигранти на Южния фронт. Избирателите желаят едно и го демонстрират на изборите, само че политическите елити се опасяват да работят, с цел да не бъдат жигосани като расисти.
Кой е прав в тази ситуация: политическите елити на Европа или народите на Еврора. Тревожна е и наклонността за икономическа застоялост. Зелената договорка планува климатично неутрална европейска стопанска система до 2050 година, само че тази възвишена цел към този момент е мираж. Цената на силата пораства, фирмите напущат Европа, а европейските жители губят работните си места поради деиндустриализацията на континента.
В същото време Германия е изправена пред политическа рецесия, а във Франция съдът преди малко реши да изключи Марин льо Пен от присъединяване в президентските избори през 2027 година На процедура Германия и Франция затъват в политическа неустойчивост.
Европа получи прокси война с съперник, разполагащ с 6500 нуклеарни бойни глави на изток, а по суша и през Средиземно море нахлуват незаконни имигранти. Те нападателно придвижват своята просвета и вяра и се стремят да ги внедрят в Европа.
Има съществено разминаване сред ръководещите елити и редовите гласоподаватели в Европейския съюз. Елитите дават приоритет на Източния фронт, влагат повече пари в защитата и желаят да основат пакет от 800 милиарда евро, в началото наименуван „ Превъоръжаване на Европа “.
Брюксел възнамерява заем от 150 милиарда евро на финансовите пазари, увеличавайки европейските лихви по дълга. Още по-тревожно е, че членовете на еврозоната ще получат изключение от Пакта за непоклатимост от 1,5% от Брутният вътрешен продукт, което ще им разреши да имат по-големи задължения.
Европейски Съюз се грижи за главната си цел - повече власт за Брюксел на повече равнища, за предпочитане на всички равнища. Веднага щом на хоризонта се появи рецесия, Европейската комисия незабавно претендира за „ шофьорското място “, без значение дали става дума за промените на климата, за КОВИД, за Украйна, като желае спомагателни средства.
Финландия, Полша и Балтийските страни разбираемо поддържат напъните на Европейски Съюз, защото са били под съветско ръководство в продължение на епохи. Балтийските страни безспорно биха били лесна плячка за съветския орел, в случай че не беше участието им в НАТО. Те дават приоритет на Източния фронт, тъй като съвсем не одобряват имигранти от Африка или Близкия изток. Полша и Унгария пък изрично отхвърлиха мюсюлманската имиграция и за тях този проблем е решен.
В Западна Европа е противоположното. Русия е надалеч и заради неправилния темперамент на съветската военна атака, заседнала в калта на източните елементи на Украйна, жителите на Западна Европа не чакат съветски офицер скоро да почука на вратата им. Това, от което се опасяват западноевропейците, е големият брой чужденци, които се скитат по улиците на огромните градове, което води до неустановеност, липса на жилища, понижени обществени помощи и по-скъпи медицински услуги. Казано напряко - поради имиграцията в Европа, изключително в Обединеното кралство, нараства систематичната беднотия.
За западноевропейците Южният фронт е по-голям от източната граница и по тази причина упорстват за завършек на незаконната имиграция. Днес на улиците виждаме културната капитулация на политическите елити, угаждащи на желанията на новодошлите и на склонността им да постановат културата си в страните, в които живеят. За тях Южният фронт се е преместил на прага им.
Британският министър председател Стармър се концентрира върху Украйна, с цел да отвлече вниманието от обществените безредици в английските градове. Френският президент Макрон дирижира правосъдната система, с цел да отстрани Марин льо Пен - най-обещаващия кандидат за френските президентски избори през 2027 година
Десните ще се активизират и ще показват Льо Пен като актуалната Жана д`Арк. Левицата ще усили още повече имигрантите, давайки им документи за идентичност и гарантирайки им правото на глас. Защото за левицата имигрантите са ключът към властта. Във Франция всичко е доста рисковано. Все отново тя е страната на революциите.
В Германия Фридрих Мерц завоюва парламентарните избори, само че съдбовно отстъпи по време на договарянията, тъй като бърза да сформира държавно управление под негово управление. Германците гласоподаваха за завой надясно, само че незабавно след вота Мерц избра левицата, за наслада на немските социалдемократи и Зелените.
Мерц жестоко подведе гласоподавателите си и губи рейтинг, до момента в който „ Алтернатива за Германия “ води в социологическите изследвания и е на път да стане най-голямата партия в страната. На процедура Мерц провокира страхотна неразбория в най-важната европейска страна.
Гражданите на трите най-големи страни в Западна Европа считат Южния фронт, който е на прага им, за доста по-опасен от Източния фронт, където не се виждат съветски генерали. Въпреки това, с цел да отвлекат вниманието от плашещите действителности на Южния фронт, западноевропейските водачи ще се съсредоточат върху Източния фронт.
Този парадокс няма да продължи дълго, тъй като жителите в Европа ще се разпалват.
* Нидерландски публицист и политик. Завършил е право, европейско право и интернационална политика в Амстердамския университет. През 1999 година е помощник на нидерландския еврокомисар Фриц Болкенщайн, а през 2004 година е в кабинета на естонския еврокомисар Сийм Калас
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ